Кариера (страница 3 от 6)
Това не е убеждение само на професора му, който, известно е, беше проницателен откривател и педагог, безпогрешно определящ перспективността, капацитета на своите (а и не само) ученици. По това време всички вярваха безрезервно в прогнозите на Бръмбаров. И от 1966-а до пенсионирането си през 1998 г. Стоян Попов е звезда на Националната опера - София. Трийсет и две години, изпълнени с труд, напрежение, успехи, битки и обществена активност. Стотици спектакли и концерти, не само тук, на софийска сцена, но из цялата страна, в чужбина, на три континента. Не съм се интересувала дали си е водил статистика, но със сигурност са няколко хиляди за общо над 40 години певческа дейност. Внушително. И около 40 партии, без да броим изпълнения на песни, кантатно-ораториални и вокално-симфонични творби.
Траекториите на гастролните му пътища, били те самостоятелни оперни или концертни изяви, били със Софийската и други наши опери, тръгват винаги от родината и неизменно завършват в нея. Макар да имаше изключителни за епохата възможности да избира къде да направи дом и да отглежда децата си, Стоян винаги се връщаше в България. Завръщайки се от големия свят на своите пътувания, споделяше, че му е липсвал въздухът на любимата Софийска опера и нейната сцена, че следва завета на кръвта, че е тъгувал за семейството си - тази изконна висша ценност в живота му. И още - за да се порадва на онзи скъп на сърцето му бургаски морски или Странджански пейзаж. Тук се зарежда за следващите си странствания, за новите изпълнителски вълнения и успехи. И така, цели три десетилетия... Стягаш куфарите, понякога носиш и тежките сценични костюми, сменяш летища и самолети, хотели, градове, държави, континенти, театри. Водовъртеж.
Траекториите на гастролните му пътища, били те самостоятелни оперни или концертни изяви, били със Софийската и други наши опери, тръгват винаги от родината и неизменно завършват в нея. Макар да имаше изключителни за епохата възможности да избира къде да направи дом и да отглежда децата си, Стоян винаги се връщаше в България. Завръщайки се от големия свят на своите пътувания, споделяше, че му е липсвал въздухът на любимата Софийска опера и нейната сцена, че следва завета на кръвта, че е тъгувал за семейството си - тази изконна висша ценност в живота му. И още - за да се порадва на онзи скъп на сърцето му бургаски морски или Странджански пейзаж. Тук се зарежда за следващите си странствания, за новите изпълнителски вълнения и успехи. И така, цели три десетилетия... Стягаш куфарите, понякога носиш и тежките сценични костюми, сменяш летища и самолети, хотели, градове, държави, континенти, театри. Водовъртеж.