Кариера (страница 5 от 6)
Мисля, че измежду десетката неповторими интерпретации особено значение за кариерата и успехите на певеца имат Риголето и Набуко от едноименните опери на Верди и Скарпия от "Тоска" на Пучини. Това са пилоните, на които се развяха знамената на славата му. Бе невероятно как този голям, едър мъж успява да изиграе шута Риголето, изглеждайки на сцената като уродливо и някак смалено от униженията, мъките и проклятието създание. Но, когато настъпеше моментът на бунта на този нищожен в очите на аристократите човек, изведнъж добиваш усещането за исполин, който се противопоставя с цялата мощ на гласа си на неправдата и на ориста си. Вавилонският могъщ цар Набуко пък респектираше със силата и непобедимостта си до онази кулминация, когато, забравяйки, че е смъртен, дръзва да се обяви за Бог. Стоян Попов играеше незабравимо смазания, обезумял Набуко, наказан жестоко от Бог, погубен и от славолюбивата си и коварна дъщеря Абигаил. Сложен психологически образ, наситен с терзания, победи, но и преминаващ през страдания и катарзис до опрощението. Колко ли пъти Стоян Попов изпълни Набуко? И какъв неповторим екип бяха с Гена Димитрова, с басите Димитър Петков, Никола Гюзелев или Стефан Еленков, с прекрасния - тогава - хор на Софийската опера, ръководен от диригентите Любомир Каролеев и Христо Казанджиев, с големия музикант Руслан Райчев на пулта... И - думи за Скарпия. Имаше критици, в западната преса, които го определяха като българския Тито Гоби (италианец, партньор на Мария Калас, смятан години наред за най-големия в тази партия). Много голям комплимент, но аз бих казала, че Стоян Попов го надминаваше - по богатството и емоционалното излъчване на гласа си. Когато пееше Скарпия - и в прочутия Те Деум на първо действие, и в експресивната мащабна драматична сцена с Тоска във второ, той бе много по-завладяващ от Тито Гоби и други светила от епохата.
