Кариера (страница 4 от 6)

Пристигаш и се втурваш към театъра за репетиции, започват запознанства с колеги, режисьори, диригенти, импресарии. Цикълът завършва с най-важното, за което си потеглил от София - спектаклите. Колко нерви, колебания, съмнения, притеснения, страхове за гласа и формата, в която искаш да се представиш... Живот, изискващ много сила, отдаденост, вяра в това, на което си се посветил, подхранвани от аплодисментите и възторзите на публиката, от оценките на най-престижните критици. В този кръговрат Стоян Попов винаги е имал упование в своята голяма дарба да пее, а с годините - и в изграденото убеждение, че това прави най-добре, че това е неговата мисия. Да дарява на хората по света радостта от съприкосновението с изкуството опера, да им открива прекрасни и трагични (такива са почти всичките образи, които пресъздава) светове от емоции.
Стоян Попов има природно тембрист, красив, могъщ, много изразителен глас, който, щом зазвучи, те понася на крилете на вдъхновението. Естествено, тази стихия е трудна за овладяване, защото дори и замалко да се изпусне контролът, тя помита сценичния образ, ансамбъла и други задължителни елементи в една опера; може да повлече певеца в погрешната посока. Затова Стоян Попов търпеливо, дълго и старателно тренираше своя необикновен инструмент, стремейки се да го овладее до степен, в която може да владее напълно и гласа и артистичното превъплъщаване на образа. С годините, с натрупания огромен опит постигна онова необходимо равновесие между изразните възможности на огромния си глас и впрягането им в интерпретаторските цели. В зрелостта на художественото си развитие драматичният глас на Попов разтърсваше, а играта му довършваше целостта на героите му. Все силни, непокорни, вярващи, несломими, трагични.